in ,

Здравословен и регионален: Франкфуртски зелен сос


Ако искате да направите нещо добро за региона и тялото си през пролетта, класическата рецепта на „Франкфуртен зелен сос“ е точно точна. Култовото ястие е почти знаменитост, тъй като сега е известно не само в района на произход, но и в много други германски градове. Според една, сосът се носи от 2016 г. Статия AOK дори маркира за качество „географски защитена индикация“ (PGI). Причината за това е, че регионалният произход и високото качество на съставките трябва да бъдат защитени от Европейския съюз.

Традиционният Франкфуртен зелен сос, или „Grie Sauce“, е характерен и вкусен главно заради седемте билки - той се състои без изключение: червила, крес, магданоз, лют червен пипер, пореч, пимпинела и киселец. Комбинацията от тези билки гарантира свеж, пикантен вкус, който е безпогрешен. В други региони обаче понякога се използва маточина или копър - в зависимост от вкуса.

Седемте билки също се приготвят със:

  • 4 твърдо сварени яйца
  • 1 EL вино от бяло вино
  • Сок от 1 лимон
  • 1 с. Л. Средно люта горчица
  • 200г заквасена сметана
  • 200гр кремообразен фреш или заквасена сметана
  • 1 чаена лъжичка захар или мед
  • Сол пипер

Въпреки че в интернет има различни рецепти с малки отклонения, като леко по-мазният вариант на Altfrankfurter с майонеза или диетичният вариант със сирене и кисело мляко, важно е седемте билки да се нарязват много ситно, за да се постигне известният зелен цвят get - който има миксер, следователно е добре разположен. След това готовият сос трябва да почива няколко часа, за да може вкусът на билките все още да се развива правилно.

Франкфуртският зелен сос има най-добър вкус в комбинация с пресни аспержи и картофи със сако или варени картофи, както и варено говеждо месо. Страхотна рецепта, която може да се консумира с чиста съвест и още веднъж показва, че традиционната кухня все още може да бъде в крак със здравословния и екологично съзнателен манталитет на днешното общество. 

Снимка: Skyla Design Unsplash 

ВНОС ЗА ОПЦИЯ ГЕРМАНИЯ

Написано от Нина фон Калкройт

Оставете коментар